На този ден православната църква отдава почит на християнските добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Историята разказва , че София е била благочестива и смирена християнка живяла през I век в Рим заедно с трите си дъщери – Вяра на 12 години, Надежда на 10 и Любов – на 9. Заради вярата си, която изповядвали без да крият, четирите били откарани при император Адриан.
Той се опитал да ги накара да променят вярата си, но срещнал твърдия им отказ. Разгневен, императорът заповядал момичетата да бъдат изтезавани пред очите на майка им, която провила необикновена сила през цялото време.
Трите девойки не издържали на нечовешките изтезания и починали, Адриан позволил на майка им да вземе телата им, за да ги погребе. Три дни след тяхната мъченическа смърт, София също предала Богу дух и била погребана при децата си. Мощите на майката и дъщерите й се пазят и до днес в Елзас, Франция.
На този ден на трапезата християните поднасят прясна пита и грозде. Жените раздават и други сезонни плодове – за здраве в семейството.
Вярва се, че на този ден всеки трябва да прояви милосърдите към бедните, сирачетата и хората, намиращи се в беда. Народът ни смята, че доброто не може да бъде забравено и един ден задължително ще бъде възнаградено. А добрият човек никога не остава сиромах.
Прочетете още:
РУПИТЕ -загадъчни и мистериозни