17 септември - денят на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София.

Имен ден имат Надежда, Надя, Вяра, Вера, Любов, Люба, Любомир,Любо, София и др.подобни.

                Да са живи, здрави и щастливи!
 

 

   На този ден православната църква отдава почит на християнските  добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

   Историята разказва , че София е била благочестива и смирена християнка живяла през I век в Рим заедно с трите си дъщери – Вяра на 12 години, Надежда на 10 и Любов – на 9. Заради вярата си, която изповядвали без да крият, четирите били откарани при император Адриан.

 Той се опитал да ги накара да променят вярата си, но срещнал твърдия им отказ.        Разгневен, императорът заповядал момичетата да бъдат изтезавани пред очите на майка им, която провила необикновена сила през цялото време.

 Трите девойки не издържали на нечовешките изтезания и починали, Адриан позволил на майка им да вземе телата им, за да ги погребе.                             Три дни след тяхната мъченическа смърт, София също предала Богу дух и била погребана при децата си. Мощите на майката и дъщерите й се пазят и до днес в Елзас, Франция. 

 

    На този ден на трапезата християните поднасят  прясна пита и грозде. Жените раздават и други сезонни плодове – за здраве в семейството.

    Вярва се, че на този ден всеки трябва да прояви милосърдите към бедните, сирачетата и хората, намиращи се в беда.                                                                                   Народът ни смята, че доброто не може да бъде забравено и един ден задължително ще бъде възнаградено. А добрият човек никога не остава сиромах.

     

 Прочетете още:

                        РУПИТЕ -загадъчни и мистериозни

                                                                              ПОМОРИЙСКИ МАНАСТИР с лечебен извор

                                                                       

  КРЪСТОВА ГОРА или българския Йерусалим

                                                   

                    АРБАНАСИ- чудотворни икони 

                  Пещера, която сбъдва желания - Леденика

 

Read more »

Великден е! Нека възкръсне доброто!

 

 Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но

 остана разочарован. Те не само че не приеха идеите Му, но Го

 разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божи,

 Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа

 геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше

 разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна.

Съвременните хора четат тази глава като нещо минало, далечно от

 тях. Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на

 живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки

 човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на земята,

 страдания и смърт го очакват, в каквато форма и да са те. Ще

 кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора

 води към Голгота. Всеки ще умре, ще го погребат, близките му ще

 проронят няколко сълзи и най-после ще кажат: „Бог да го прости!“

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на

 Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо,

 който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на

 комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно

 минава и през страдания, и през радости.

                                               ***

Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и

 страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма

 живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте.

 Новият живот иде след мъчнотии и страдания.

                                               ***
Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата,

 който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки

 желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе

 си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които

 приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с

 радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на

 Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете

 едно с Бога.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя Петър Дънов, държано на 3 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин,, София, Изгрев."

             Прочетете още: Ритуалът на Разпети петък

                                                           

                                                           Радвайте се!

Read more »

Честита първа пролет!

 

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

       

 Никола Вапцаров

        Прочети още: Почисти за да дойде новото!

 

---

Read more »

Тодоров ден е! Имен ден имат...

  

Имен ден имат Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тотка, Дора, Доротея, Божидар, Божидара!

Празнува се винаги в събота след Сирни Заговезни и се нарича още Конски Великден. Запазен и почитан и днес, като един от първите пролетни празници. Вярва се, че свети Тодор съблича девет кожуха и моли Бог за лято. Жените и младите невести месят обредни хлябове, намазани с мед. Мъжете мерят сили в кушиите. Надбягването с коне е най-атрактивнатачаст от празника в цялата страна. Българинът почита животното, с което е дошъл по тези земи.

           Честито на имениците и наздраве, с пожелания за здраве и успехи!😀

Виж още: Легенда за мартеницата

Read more »

Честит празник Българи!

БЪЛГАРИЯ

Георги Джагаров

Земя като една човешка длан...

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали

из твоите полета и гори?

С онез, които бяха с теб добри,

ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...

Но счупи се във тази длан сурова

стакана с византийската отрова

и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка

продаваха на дребно твойта пръст,

но паднаха под теб с пречупен кръст,

че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,

усмихнаха се чардаклии къщи

и заплющяха знамена могъщи,

и път се ширна - радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема

под ласкавите български ръце,

дъхти на здравец твоето лице

и нова песен вятърът подема.

Земя, като една човешка длан...

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян! 

Виж още:Легенда за мартеницата

Read more »

Легенда за мартеницата

Мартеницата е  амулет, който гони злото и привлича доброто.

Традиционната мартеница се изработва от червен и бял вълнен или памучен конец, които се усукват задължително поотделно наляво, след което двата се събират и се усукват надясно.

Белият цвят на мартеницата символизира мъжкото начало, силата,  бялото обозначава непорочността. Червеният цвят пък обозначава женското начало, здравето. Червеното е знак на кръвта, на зачеването и раждането.

Read more »

Прощавам ти, прости! Неделя, Сирни заговезни!

 

    Прошката е начин за освобождаване от чувства като гняв, обида, вина. 

Прощаващия освобождава себе си от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите. “Прошката не променя миналото, но отваря вратата на бъдещето.”

 Прошката е решението да се откажем  да накажем някой, който ни е засегнал. Прошката не омаловажава и не извинява, предизвиканата болката и не премахва последствията, които другият човек ще понесе в резултат на действията си.

 Прошката е избор. Когато прощаваме, ние всъщност избираме да приемем случилото се, вместо да упорстваме и живеем с това, което е трябвало да стане. Прошката помага да заживеем в настоящето, вместо в миналото, да живеем в реалния свят, вместо в представите си.
Едни от главните пречки да простим са: предразсъдъкът, че това ни представя като слаби и вярването, че ако простим, по този начин се извинява постъпката на виновника.                 Странно е, че по-често избираме да страдаме, отколкото да сме щастливи. По-често избираме да държим гнева и обидата здраво, вместо да ги пуснем. Храним ги, грижим се за тях, като си припомняме ситуации или поведение, отново изпитваме болката и обидата. Защо? Отказваме да пуснем идеята за наказание и отмъщение, искаме отплата, искаме справедливост, а в същото време ние сме несправедливи спрямо самите себе си. Самонаказваме се и си причиняваме страдание.
Давайки си шанса да простим, можем да променим живота си из основи. По този начин се освобождаваме от негативните насъбрани чувства, които често имат неблагоприятен ефект, както върху здравословното ни състояние, така и върху много други аспекти на живота ни.

 Как да простим? Разкажете болката си. (преди всичко пред себе си) Не омаловажавайте и не отричайте ситуацията, в която сте били наранени. Помислете.Кого и за какво обвинявате? Кого и за какво искате да накажете? Каква е вашата роля в случилото се? За какво обвинявате себе си? За какво сте ядосани? Сложете граници. Решете от какво имате нужда. Как може да предотвратите възможността тази ситуация да се потвтори? Какво, ако е различно няма да се чувствате силно наранени, ако ситуацията се потвтори?    

    Простете въпреки всичко, изберете да не страдате, да не търсите „реванш“, пуснете болката си да си тръгне…
Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят. Прошката означава да се откажем от гнева болката и нападателните мисли. Прошката е преди всичко прощаване и успокоение на самите себе си.
„Вие не прощавате на другите, за да излекувате тях. Вие прощавате на другите, за да излекувате себе си…“

За да намери подтик човек да прости и поиска прошка, в българските народни традиции има празник наречен - Прошка или Сирни заговезни. Празникът е свързан с различни ритуали и традиции – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, . Палят се много огньове и факли, за да се прогони зимата и злото. Извършва се и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, особено децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да използва ръцете си.

Но най-важният момент е възможността да поискаме и дадем прошка!            В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме!  

„Простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости!"

Чети още:

                            Зли очи или нещо против урок

                     Легенда за мартеницата

                              Пожелай си нещо на новолуние

                              да се предпазим от чуждата енергия

                     Полезни растения

                              Как да се справим с енергийни вампири

                                                                Ръката на Фатима

                            Нива на защита

                                                  Водата пречистващо средство

 

Read more »

Седмицата на любовта...

 Ако някой ви каже, че това е седмицата на любовта - не му вярвайте! Защото за любовта няма време, няма сезони, няма възраст  или каквито и да било други ограничения. И не забравяйте, че старостта не предпазва от влюбване, а любовта предпазва от остаряване! 

С очите на любовта                                                                                  В далечна източна страна живял прочут халиф. След като халифът научил, че един поет бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в местна девойка  и от любов към нея полудял, го заглождило любопитство за жената, причинила такова страдание.

„Тази девойка явно е прекрасна жена — рекъл си той. — Сигурно превъзхожда всички останали. Може би е невиждана красавица с рядък чар. Трябва непременно да се запозная с нея.“

Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види жената. Искал лично да се убеди в нейните качества.
 Един ден доверените му хора я издирили и я довели в двореца на халифа. Тя разбулила лицето си, а халифа бил много разочарован. Не че Лейли била грозна, недъгава или стара. Но не била и кой знае колко привлекателна за халифа. Била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци, безброй други жени.Халифът не скрил разочарованието си:

— По теб ли си е изгубил разсъдъка Кайс? Виж ти, изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното, че да те обикне така силно?

— Да, аз съм Лейли. Но ти не си Кайс — отвърнала тя. — Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов.
Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш?
Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.
Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.
Колко пъти в живота си сме попадали на хора, в които се влюбваме до полуда - обикновени хора, с нищо по-различни от всички други? Но за нас всеки техен жест, дума и усмивка носят наслада. Защото красотата е в очите на влюбения.
   Из "Любов"  Елиф Шафак

Виж още:               ЛЮБОВ
                                          -СРОДНИТЕ  ДУШИ
                                          -СЪВЪРШЕНСТВО
                                          -ГРЯХ
                                          -ТАЙНАТА НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ
                                          -ДВАНАЙСЕТТЕ ТАЙНСТВА НА ЛЮБОВТА

                                           ЖЕНИТБА
                                        -ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА БРАК или
                                        -ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ

                                            ИНТИМНО
                                            -ПЪРВАТА СРЕЩА
                                            -КАКВО ИСКАТ ЖЕНИТЕ
                                           - СЪВЕТИ ЗА ПО-ИНТИМНИ ОТНОШЕНИЯ

                                             Прощавам ти, прости!

                                                         

                                                         

                           

                      

 

Read more »

Иванов ден е! Имен ден имат...

 

 Честит имен ден, Иван Иванка, Ивана, Ваня, Ванина, Иванела, Ивайло, Иво, Ивона, Ивета, Ивелин, Ивелина, Жан,Жана,Йоан, Йоана, Йовко,Йовка, Калоян, Яна. . .  

Бъдете здрави и благословени!

             На този ден православната християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител –старозаветен пророк и кръстител на Исус. От дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник –Богоявление.  

                      Традиции и обичаи на Ивановден В народните обичаи Ивановден е празник на кумството и побратимството. Кумовете или деверът  „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Българската народна традиция свързва обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода, всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. 

Виж още:Сбъдни своето желание

 

Read more »

Йорданов ден/Богоявление

 

 

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Дана, Божан,  Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa...

 Богоявление е празник ,който отбелязва кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.
 Йордановден се свързва с представата за кръстената вода и нейната очистителна  сила.
С вода се мие всичко, чисти се и се напоява. Водата  ражда росата, освежава цветето и прави да узреят класовете, водата изпълва с влага гроздето и прави по-благ елея, услажда дървото и дава червенина на розата, водата дарява лилията с бели цветове и оцветява теменугата.Без водата не би имало нищо това, което е около нас.
 Представата, че в нощта на Богоявление водата „спира” и се пречиства, поражда вярата в особените й магически възможности. С богоявленска вода се мият иконите и се полива върху лозята на Трифоновден.
 На Йордановден свещеникът топи кръста във водата  (тя придобива силата на кръстена - светена вода, на небесния слънчев огън) и ръси за здраве. 
На Йордановден всеки трябва да измие лицето и ръцете си с прясно донесена или светена вода, да пие от нея; да се изкъпе във водата, където е бил хвърлен кръста. Ако времето на Йордановден е студено и сухо, това значи плодородна и богата година.Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.

                                    ***

  Виж още:Сбъдни своето желание

Read more »

Водици, сбъдни своето желание!

 

 

Тази вечер 5януари срещу Богоявление предстои една магична нощ, свързана с вярата в очистителната, целебната и магическата сила на водата, нейната способност „да помни”.

На ВОДИЦИ се нарича за Ново начало! Обредът се извършва с Вода, която от Мълчана се превръща в Наречена.

Как се извършва „ритуалът наричане на мълчана вода“ в нощта преди Богоявление?

Когато се здрачи навън, на 5 януари вечерта, се налива вода в котле или друг съд/добре е да не е пластмасов/, съдът се изнася навън – на двора, на балкона или на перваза на прозореца.

 Хващате с две ръце съдът. Стоите тихо... оставяте водата да ви усети. Подишайте свеж въздух, погледайте звездите, усетете Божествената енергия и кажете името си на водата.

Водата трябва да остане няколко часа под небето, за да се „измълчи“ и пречисти.

Преди полунощ излезте отново при нея. Отново хванете съда с две ръце. Помислите кое е най-голямото ви желание и го изречете на глас пред водата. Изричайте, не молете! Постойте така, опитайте се да си представите как ще изглежда животът ви, когато точно това желание бъде изпълнено. Опитайте се „да видите“ тази картина във вашата вода. Накрая изречете: "РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!" После покрийте водата с чиста бяла кърпа  и се приберете вкъщи.

 Сутринта на 6 януари, първо идете при водата си. Измийте си очите с нея и с много обич отпийте от вашето СБЪДВАНЕ. После пак… Склоните чело пред водата и и благодарете. След това я приберете. Можете да я изпиете цялата, на глътки всеки следващ ден, да поръсите с останалото от нея дома си. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието Ви. Силата и съответства на емоцията, която сте вложили в нея и на Вярата, която носим в душата си.

Обредът може да се направи и следващите два дни.

6-ти януари е Мъжки водици. Млади мъже се хвърлят в реката за здраве и “мъжка сила”, а мъжки отрочета до една година се изкъпват в студена вода, за да станат мъже. Хвърлянето на Кръста е много стар обичай. На този ден водата лекува и заздравява  всеки който иска да умие болест и грях с Живата вода!

7-ми януари е Женски водици. На този ден се къпят млади жени и женски отрочета до една година. Жените понасят котли с Жива вода от “къпаните” реки и ръсят с тях за здраве и Благоденствие.                                                                                  Нарича се за Ново начало, Сила, Благоденствие, Любов и Здраве!

Виж още: Богоявление/Йорданов ден

 

 

 

Read more »