Публикации
Един ден получили съобщение, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала, останала до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта помолила за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на лодката си си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Любовта помолила тъгата:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, качи се в моята лодка.
Гласът бил непознат.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да види благодетеля си. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!'..."
Прочетете още:
