Живял един престъпник. Един ден той се замислил за смисъла
на живота си и решил да го промени. Отишъл
в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Намерил един
възрастен мъдрец. Разказал му живота си и казал, че иска да
получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане
това. Мъдрецът го посъветвал:
- Намери нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в
нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който
мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил
от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази
пръчка, ще знаеш, че Господ ти е простил греховете. А след това живей където
искаш по Божиите закони.
Мъжът взел пръчката и
си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до
нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Минали десетина години. От време на време поглеждал
към пръчката, но тя не се раззеленявала.
Един ден минал пътник- конник. Той много бързал не обърнал никакво
внимание на виковете на мъжа. Изведнъж незнайно защо мъжътът много се ядосал,
взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се ,
чудел се какво да прави, заплакал, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката
и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много
изненадан мъжът и не знаел какво да мисли.Отново тръгнал към Голямата планина
– да пита Мъдреца. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило
и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години
правих добро на хората и Господ не ми прощаваше греховете, а сега, когато убих
човек, той ми ги прости?
- Господ ти прости греховете, защото този конник бързаше за
съседното село да разтури сватба между двама млади. А няма по-голям грях от
това да разделиш две души, които се обичат.
Прочетете още: