Любовта
може да има Tри Измерения. Едното е измерението на зависимостта. Съпругът
зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно,
властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние
на стока. Това се случва в света в деветдесет и девет процента от случаите. Тая
Любов отваря само вратата на
ада.
Втората възможност е любов между две
независими личности. И това се случва понякога. Но и то води до нещастие,
защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова
независими, че никой не е готов за компромис, да се приспособи към другия. Поети, артисти, мислители, учени, хора, които живеят в известна степен
независимо, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са
ексцентрични. Те дават свобода на другия, но тяхната свобода прилича по-скоро
на безразличие, отколкото на свобода, изглежда по-скоро като че ли това тях не
ги интересува, като че ли то няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно
личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се
страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към
своята свобода, отколкото към любовта, и не искат да правят компромиси.
А третата възможност е Взаимозависимостта. Тя
се Случва много рядко, но всеки път когато се случи, част от Рая слиза на
земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в
огромна Синхронност, като че ли дишат един за друг, една Душа в две тела -
когато това се случи, Любовта се е Случила. Само това може да се нарече Любов.
Другите две в действителност не са Любов, а са просто някакви комбинации -
социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата Е Нещо
Духовно.
Ошо
Прочетете още по тази тема: