Публикации
Без прочистване няма здраве . . .Януари и февруари, след пълнолунието когато започне разсипът на Луната, но не по-късно от третия, четвъртия ден е идеалното време за изчистващи диети.
Целта е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.
Житният режим е една уникална българска диета, провеждана във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие. И така, през януари или февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае до десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.
Житен режим
Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Разпределя се на три порции и се изяжда много бавно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото се приемат до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневн
Житният режим трае до 10 дни. На десетия ден се отпоства със супа, която се приготвя по следния начин: в литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрая се прибавят няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евентуално същото количество и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.
По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза“ - може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една-две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В никакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Понякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.
В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:
В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци - 12,1 гр., въглехидрати - 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза - 2,0 гр., калории - 349.
Витамини и минерали в мг %:
Вит. В1 - 0, 48; Вит. В2 - 0,14; Вит. Е - 3,20; Вит. РР - 5,10; Натрий - 7,8; Калий -502; Калций - 43,7; Магнезий - 173,0; Желязо - 3,3; Фосфор - 406,0.
Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.
Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.
При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.
В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
Прочетете още: Лимонът
