Къде е щастието?

Много, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Той не го търсил, то просто било част от ежедневието му, част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, критикувал всичко, не оценявал онова, което имал.

Като видели това, един ден ангелите се събрали на заседание, за да решат какво да направят, за да променят това положение.
Те знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така че,Човекът да усети и осъзнае липсата и да разбере стойността му и да го цени повече, след като сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Започнали да мислят къде да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!

Предлагали различни варианти – един предлагал да го скрият на връх Еверест, друг смятал за по-подходящо дъното на някой океан, трети – в пещера, в някоя гъста гора..., сред розите на някоя цветна градина..., в облаците... Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране, а именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:

- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко...

Всички одобрили това предложение и приели идеята.

И така, от ония древни времена, до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек. То не се дава наготово, трябва да се търси, да се намери...

Не е лесно да се открие Щастието, но не е и невъзможно.

Трябва просто Човекът да спре да търси “навън” и да насочи поглед навътре, към същността, към душата.

Своята и на другите...