Публикации
защото те открили, че то унищожава болестотворните едноклетъчните микроорганизми и с това дали отговор на въпроса защо от епидемиите се спасявали преди всичко богатите хора. откритието показало, че всъщност спасението идвало от сребърните прибори, които се ползвали масово от заможните хора, тъй като организмът им се зареждал с колоидно сребро, което има антибактериално, антимикробно, антивирусно антигъбично действие.
И най-слабият разтвор на сребърна вода е лековит и унищожава болестотворните организми. Лечебните свойства на среброто бил познат още на древния свят, персийските царе пиели вода съхранявана в сребърни съдове, във Вавилон държали в сребърни съдове вода, която после използвали като лекарство. Сцени на пълни с вода сребърни съдове се намират и по стените на фараонски гробници в древен Египет, а войниците им поставяли тънки сребърни плочки върху раните си. В древна Гърция жреците хвърляли нагорещено сребро в съдовете с вода, с която после лекували болните. А знатните граждани се хранели в сребърни съдове. Древните хирурзи оперирали със сребърни инструменти, за да не се възпалят раните.
През 14 век Азия и Европа били обхванати от чумна епидемия. „Черната смърт” отнела живота на милиони хора. Странното било, че оцелявали преди всичко богатите семейства, които тогава се хранели главно в сребърни съдове, а давали сребърни лъжички на децата като близалки.
Индиянците от Южна Америка слагали сребърни накити, особено за ушите, като смятали, че притежават защитни функции върху тялото и духа. При пробиване на уши могат спокойно да се слагат сребърни обеци.
Наполеон Бонапарт навсякъде носел със себе си специален съд за вода със сребърна вътрешност.
Преди да бъде изобретен хладилникът, в млякото поставяли сребърна монета, за да трае по-дълго.
Адолф Хитлер също се интересувал от сребърната вода, наричал я „вода на живота”. Той настоявал войниците да пият вода от сребърни чаши и наложил използването на сребърни филтри за вода в немските подводници.
Друг известен пример е английската практика за употреба на сребърна вода от работниците строили пътища в Индия, в резултат на която били изцяло спасени от епидемии от тиф и холера.
В Япония използвали среброто за дезинфекция във филтрите на климатичните инсталации,за пречистване на отпадни води и др .
Ученият, който пръв дава обяснение за чудните свойства на среброто е швейцарският биолог Карл фон Нагел. Той открива, че среброто и медта въздействат най-силно върху микроорганизмите.
През 1897 г. немският хирург Бенне Креде, докладвал на международен конгрес на лекарите в Москва за широките антибактериални възможности на колоидното сребро в два негови препарата: коларгол и протаргол. Повече от 100 години те се ползват в лекарската практика при възпалителни заболявания и инфекции, от обикновена хрема до сложни хирургични операции.
Среброто било използвано като универсално антимикробно, антибактериално и антивирусно лекарство до 1938 г., когато откриването и разпространението на антибиотиците и другите добити по химичен начин лекарства. Към среброто учените се връщат отново след 1994 г. когато официално е обявен проблемът със значителната токсичност на новите синтетични лекарства.
Използването на сребърна вода е много ползотворно и в козметиката. Сребърната вода успокоява, премахва усещането за сухота, активизира клетъчните процеси, премахва възпаленията и поддържа кожата съвършено здрава.
През 14 век Азия и Европа били обхванати от чумна епидемия. „Черната смърт” отнела живота на милиони хора. Странното било, че оцелявали преди всичко богатите семейства, които тогава се хранели главно в сребърни съдове, а давали сребърни лъжички на децата като близалки.
Индиянците от Южна Америка слагали сребърни накити, особено за ушите, като смятали, че притежават защитни функции върху тялото и духа. При пробиване на уши могат спокойно да се слагат сребърни обеци.
Наполеон Бонапарт навсякъде носел със себе си специален съд за вода със сребърна вътрешност.
Преди да бъде изобретен хладилникът, в млякото поставяли сребърна монета, за да трае по-дълго.
Адолф Хитлер също се интересувал от сребърната вода, наричал я „вода на живота”. Той настоявал войниците да пият вода от сребърни чаши и наложил използването на сребърни филтри за вода в немските подводници.
Друг известен пример е английската практика за употреба на сребърна вода от работниците строили пътища в Индия, в резултат на която били изцяло спасени от епидемии от тиф и холера.
В Япония използвали среброто за дезинфекция във филтрите на климатичните инсталации,за пречистване на отпадни води и др .
Ученият, който пръв дава обяснение за чудните свойства на среброто е швейцарският биолог Карл фон Нагел. Той открива, че среброто и медта въздействат най-силно върху микроорганизмите.
През 1897 г. немският хирург Бенне Креде, докладвал на международен конгрес на лекарите в Москва за широките антибактериални възможности на колоидното сребро в два негови препарата: коларгол и протаргол. Повече от 100 години те се ползват в лекарската практика при възпалителни заболявания и инфекции, от обикновена хрема до сложни хирургични операции.
Среброто било използвано като универсално антимикробно, антибактериално и антивирусно лекарство до 1938 г., когато откриването и разпространението на антибиотиците и другите добити по химичен начин лекарства. Към среброто учените се връщат отново след 1994 г. когато официално е обявен проблемът със значителната токсичност на новите синтетични лекарства.
Използването на сребърна вода е много ползотворно и в козметиката. Сребърната вода успокоява, премахва усещането за сухота, активизира клетъчните процеси, премахва възпаленията и поддържа кожата съвършено здрава.
