Болка

Болката бива физическа и душевна.От душевните състояния в наши дни най-разпространена е депресията.Депресията е гордост, която се проявява по такъв начин. Всъщност човек, страдащ от този недъг, е недоволен от това, което има, предполагайки, че му се полага много повече, а с него като че ли не се съобразяват. Като се обижда на целия свят и отпуска ръце, той вътрешно „се изяжда”
Психолозите казват, че огромно влияние върху хората, страдащи от депресия, оказва тяхното обкръжение. Те усещат, когато нещо не върви така както трябва или се губи от общата картина. Тях лесно можете да ги нараните с дума, поглед, жест или упрек.
Когато виждаш колко страдание има в света, неволно започваш да го възприемаш като наказания, които ни се пращат. На хората ни е зле по всички параметри: рушат се идеалите и ценностите, кризата се задълбочава, масови съкращения и безработица, тероризъм, неувереност в утрешния ден, парите се обезценяват стремително, милиони отчаяни, невиждащи „светлото бъдеще”.
Изглежда, че „панаирът на суетата” приключва. С тази нарастваща болка човечеството се пита „Защо? За какво?” и търси накъде да се обърне за помощ. Едновременно с това, ако няма усещане за болка, трудно е да бъдем убедени, че сме болни. Болката поставя нещата по местата им, не ни дава да заспим, не ни позволява да мислим. Болката провокира изчезването на едни неща и появата на други, подтиквайки хората към действие. Болката ни принуждава да се движим, да се сближаваме или да се разделяме, да променяме свойствата, мнението си, да осъзнаваме нейната причина, да правим изводи.
Болката въздейства на егоизма ни. Тя не лекува, не утешава, не заглажда – тя заставя. Заставя ни да оживяваме онова, което се е потопило в сън. Тя ни подтиква отзад и ни принуждава да се развиваме. Болката от усещането за пустота ни тегли напред, към напълване, защото болката и самотата са свързани. Учените са открили ген, който обуславя възприемането както на физическата болка, така и на социалното отчуждение. Във връзка с това, че човек се различава от животните единствено по повишения си егоизъм – към желанието за богатство, власт, слава и знание, в нас съществуват страдания на ниво общество.
Болката и страданието в нашия свят са една огромна система. Природата, която по такъв начин работи над цялото човечество, ни подтиква към духовно развитие, принуждава ни да се разочароваме от предишния начин на живот. Става рязка, драматична, принципно нова промяна на посоката, подобно на ново творение. И като правило, новото начало се възприема като неприятно.
В днешно време Природата, подобно на хирург, правещ операция, ни повдига на ново ниво, където всичко е уравновесено. Това е начало на нов етап на развитие. Но ние го възприемаме като изплашено дете при вида на човек в бял халат със спринцовка в ръка. Но лекарят желае само доброто на детето, неговото по-бързо оздравяване! Когато се научим да живеем в хармония с природата, тогава ще се появи и оптимален режим на съществуване – безопасен и здрав.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Да сме здрави е най-големия дар

Да сме здрави е най-големия дар

Щастието в живота на хората не е привилегия, а е въпрос на личен избор. Мнозина търсят щастието вън от тях и не го намират, а ако го намерят, то е мимолетно и не е цялостно. Това е така, защото щастието се намира вътре в нас, във връзката с нашата истинска същност. Заобикалящият ни свят е отражение на нашето вътрешно състояние. Каквото е вътре, такова е и отвън. Когато човек преоткрие щастието вътре в себе си, тогава той го излъчва с цялата си същност и така той го проектира в живота си. Да бъдеш в хармония със себе си и със заобикалящата те среда е най-голямото щастие, което човек може да изживее тук на земята, но за да го постигне, е нужно да го заслужи със своите вяра, мисли и дела. Освободете се от всички рамки и ограничения и си позволете да погледнете на живота от високо. Това ще ви помогне да преоткриете щастието вътре в себе си.







Followers