Публикации
Момченцето видяло един възрастен човек. Той седял и наблюдавал птиците. Момчето седнало до него и отворило раницата си, извадило сандвич и тъкмо решило да закуси,когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа сок.
Той отново се усмихнал мило на момчето. То било възхитено.
Те седели в парка в този чудесен ден, яли и се усмихвали, без да си кажат и
думичка.
Когато слънцето се скрило, момчето осъзнало, че е изморено,
и решило да се връща. Тръгнало бавно, но преди да измине няколко крачки, то се обърнало назад, върнало
се до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и
най-топла усмивка.
Когато, се върнало в
дома си, майката била толкова учудена от грейналото от радост лицето на
сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето
отговорило: “Закусвах с Бог.” Помълчало малко и добавило: “И знаеш ли? Бог има
най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост,
се върнал в къщи.Синът му бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал:
“Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Закусвах с Бог в
парка.” После се замислил и добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад,
отколкото очаквах.”
Много често ние подценяваме силата на един поздрав, на една
усмивка, на една мила дума, или най-малък жест на грижа, всички от които
могат да променят един живот. Хора идват в нашия живот , остават за сезон или
за цял живот. Прегърнете всички еднакво!
Прочететеоще:
